Продължава стартиралият през 2020 г. бум на електронната търговия в България и в глобален мащаб
Продължава стартиралият през 2020 г. бум на електронната търговия в България – това заяви в ефира на Bloomberg TV г-н Любомир Чолаков, управляващ директор на Isobar Commerce България. Той посочи като значителен и ръста на глобалната електронна търговия, като обемът ѝ в Европа е достигнал 840 млрд. долара.
Електронният бизнес към крайните потребители у нас възлиза на 2 млрд. лв., което се равнява на 2 – 2.5% от брутния вътрешен продукт за година. За сравнение – в Европа средно е 5-6%, а във Великобритания – 9 – 10%. Затова, ако в следващите близо 5 години БВП у нас е около 100 – 120 млрд. лв. и е-търговията се таргетира на стойностите на Стария континент, то потенциалът е у нас тя да нарасне до 12 млрд. лв., прогнозира още Чолаков.
Като ограничение тук и по света в момента експертът посочва липсата на достатъчно кадри, които да развиват тази сфера. Именно към привличането на специалисти е насочен и фокусът на брандовете в световен мащаб. В България с разработка, оптимизация и поддръжка на платформи за е-търговия на глобални брандове се занимават около 1000 човека, като традиционно за създаването на качествени специалисти са необходими от 2 до 6 месеца, заяви още Любомир Чолаков.
Регистрация в Националната агенция по приходите е направена за 23 000 електронни магазина. Статистическите данни сочат, че у нас около 40% от възрастните извършват покупка онлайн поне един път в месеца, което е голям растеж спрямо последните 5 години. Освен това този начин на пазаруване се улеснява – чрез възможност за съставяне на списък с хранителни стоки, препоръки за модни продукти на базата на предпочитанията ни или пък препоръките да се осъществяват посредством изкуствен интелект.
Прогнози
Персонализацията, достигане през социални мрежи, ръст на дигиталния маркетинг са актуални щрихи на електронната търговия у нас, посочи още директорът на Isobar Commerce България.
Бъдещето на електронната търговия според г-н Чолаков е в големите платформи. Той посочи като успешни практики за осъществяване на e-commerce чрез социални мрежи, приложения, стрийминг събития и очерта тенденцията за хиперперсонализация на продуктите спрямо нуждите на потребителите.
Източник на снимковия материал: freepik.com