Е-commerce с Цветелин Борисов: Кои са най-честите атаки срещу електронните магазини и как да пазаруваме безопасно онлайн

В продължение на темата как търгуват участниците в електронната търговия и какви са предимствата на онлайн пазаруването, днес ще Ви запознаем в детайли с най-честите атаки срещу онлайн търговците и обстойно ще разгледаме какви са препоръките за защита при онлайн пазаруване, насочени към потребителите? За целта отново ни помогна специалистът по дигитален маркетинг и онлайн търговия Цветелин Борисов.

Най-честите атаки срещу електронната търговия, цитирани от онлайн изданието nlcv.bas.bg са:

• Атака чрез предсказване. Информацията в Интернет се предава между компютрите чрез т.нар. TCP/IP пакети, или просто пакети, които, за да извършват своето движение, се нуждаят от две координати. Първата е т.нар. IP адрес на компютъра получател, а втората е уникалния сериен (последователен) номер на пакета;
• Атака чрез копиране. При тази атака се извършва наблюдение, преглеждане и евентуално копиране на отделни пакети или множества от пакети на целия TCP поток за определено време или при наличие на необходимите ресурси върху хакерския компютър на абсолютно целия TCP трафик. По този начин се събира пълна информация за цялата мрежа, което позволява в спокойна обстановка да се постигне пълно разглобяване на пакетите, включително и откриване на определени пароли и процедурни особености;
• Атака чрез маскировка. Тук се използва идеята хакерът да се маскира като клиент и от негово име - използвайки клиентския IP адрес - да започне или да продължи вече започната сесия със сървъра чрез изпращане на синхронизиращи пакети. По-нататък се осъществява поредица от действия, които имат за цел запазване на това състояние, при което сървърът е в неведение относно маскирането. Въпреки че в повечето случаи хакерският компютър не може да получава данни от сървъра, е възможно той да изпраща данни към него, а това е сериозна потенциална заплаха.

Съвети за безопасно онлайн пазаруване

„Най-защитените банки в интернет пространството, каквато за мен е Банка Пиреос, отправят и специални препоръки към потребителите при онлайн пазаруване“, посочи г-н Борисов. Ето кои са те:

• Защитата на компютъра на потребителя. Това е възможно като се инсталира и се използва антивирусен и антишпионски софтуер, който ще Ви защити от вируси и шпионски софтуер. Важно е да се проследява дали имате инсталирана последната версия на горните програми и дали те са обновени с най-новите дефиниции на вируси. Нови вируси се появяват ежечасно и необновеният софтуер обикновено ги засича и блокира;
• Да се увеличи сигурността при извършването на онлайн операции чрез използване на схема за допълнителна идентификация и сертификати. Всяка система, която се използва в интернет, има допълнителни методи за защита. Такива са електронната сертификатна система и различните допълнителни методи за легитимация. В повечето случаи се инсталират на Вашия компютър, което повишава защитата;
• Да се ползват доказано сигурни методи за плащане като PayPal и да се пазарува от търговци, регистрирани в тази система. При проблем със стоката тя Ви гарантира връщане на пари до определена стойност според региона, в който се намирате. Българският вариант на PayPal е еPay. Тези системи са надеждни, тъй като след като се регистрирате и кредитната/дебитната Ви карта бъде проверена, при пазаруване търговецът няма достъп до номера и валидатора ѝ.
• Силно препоръчително е да се избягва да пазарувате от интернет магазини, които изискват плащане с кредитна карта, при което се налага да въведете номера и валидатора ѝ. Ако все пак се решите на такава стъпка, съберете всички достъпни данни за търговеца (реален адрес, телефони за връзка и т.н.) и задължително ги запазете до получаване на стоката.

„В заключение можем да кажем, че електронната търговия обединява много технологии в себе си, като предлага улеснение на милиони потребители. Ставаме свидетели на бум в IT технологиите, като това носи своите плюсове и минуси. Затова можем да направим извода, че проблемите с безопасността на електронната търговия изисква разрешаване на тези, свързани със защитата на технологиите, използвани за нейното реализиране“, сподели още г-н Борисов.

Източник на снимковия материал: pixabay.com